Записки по Америка
Авторка рубрика на Климент Величков,
Журналист от “Старт BG Чикаго”

Продължение.

Франк Лойд Райт също така ни доказа, че с новия дизайн на небостъргачите – “Джонсън Уокс Билдинг” и “Прайс Тауър” в Оклахома, дори тези мастодонти могат да се вписват артистично в околната среда.

“Аз ще бъда не само най-великият архитект на нашето време, а и най-великият архитект, родил се някога на тази земя. Ще бъда най-великият архитект на всички времена”... Трудно е да повярваме, че някой от зодията “Близнаци”, може да говори така категорично и то за себе си, но от тези хора с постоянен уклон към чудатости, всичко може да се очаква.

Личният живот на архитекта е пълно потвърждение на такова предположение.

На 12 години трябва да отиде при чичо си Джеймс Лойд Джоунс и живее в градчетата Медисън и Спринг Грийн – Уискънсин, защото родителите му се развели и момчето просто било потресено от това. Даже се отказва от фамилията си – вместо Франк Линкълн Райт се прекръства на Франк Лойд Райт...

През 1885 напуска училище и отива да работи при декана на Инженерния факултет на Уискънсинския университет, благодарение на което безплатно посещава лекциите и в последствие среща първата си любов– архитектурата.

Геният му бил толкова ярък, че на 20 години, през 1887 г. арх. Джоузеф Силсбий го наема на работа в Чикаго. Същата година момчето се отблагодарява на чичо си, като проектира своята първа сграда– параклис за неговото имение.

Следващата година е нает от проспериращата архитектурна фирма в Чикаго “Адлер и Съливан”. Те са строителите на прочутия чикагски театър “Аудиториум”. Съливан оказва най-голямо влияние при оформяне строителния гении на Франк Райт. От него той наследява максимата, която спазва цял живот: “Формата и функцията са едно цяло”. В Чикаго се формира и неговото виждане за американската архитектура: да се строи според местните условия и необходимостта на местните хора, а не да се повтарят чуждите, далечни, европейски традиции!

Чикаго става люлката на емблематичния американски архитектурен стил и името на Райт се носи като легенда по цял свят. Младият архитект среща по това време Кетрин Тобиан- наследница на богат предприемач и с общи усилия двамата си вдигат в Оак Парк добър дом и отглеждат много деца- шест на брой...

В 1893 г. Франк вече има своя фирма в Чикаго и никой не може да се изправи пред невероятния му талант. Неговият стряскащ стил, с простота и красива бедност откъм всякакви кичозни финтифлюшки, прегазва Америка от Тихия до Атлантическия океан, прегазва и Атлантика и вече галопира в стара Европа.

Построеното от Франк Райт е от естествени материали. Никаква боя! Ниски тавани и дълги, каменни стени от естествен варовик, с големи прозорци. Те тръгват от някакъв уютен, сътворен от природата кът и свършват в друг, подобен нему... Струва ти се, че сградата е продължение на хълма. В средата на дома голяма тухлена камина или цяла каменна скала.

Много в този стил е заето от наследството на първите американски заселници от техните “прерийни къщи”. Захласнати от видяното журналисти пишат: “Това е светилище, където се срещат духът на природата и душата на човека”.

Сигурно някои все още помнят, като мене, вдъхновения поглед на свободния архитект, урбанист и еколог, мошеника Ястребовски, във филма “Опасен чар”, който при всеки удобен момент ни набиваше внушението: “Както казва моят приятел Франк Л-л-лойд Райт...” Тогава се питахме като кой ще да е този Райт, но ясно беше дори и в ония времена, че Тодор Колев има предвид нещо много американско, което трябваше още много да гоним за да го стигнем.

Някой друг толкова успешен гении, любимец на божественото вдъхновение и на хората, би си налягал парцалите, би си поживял в охолство и слава. И накрая– би останал като пример за човечеството в поучителните книжки и проповеди.

Но не и човек като Франк Райт, вечно гонен от непостоянните и променливи ветрове, нестихващи в обречената от съдбата му душа. Дали от вечния глад за промяна, от вроденото му непостоянство, от жаждата по нова любов, която да стори новото изригване на гаснещия вулкан на гения в него, Франк Райт зарязва, като последен вагабонтин жена и деца и се хваща за фустата на Мейма Бортуик Чейни, с която побягват през 1909 г. като за начало в Германия. Още едно доказателство, че в тези работи някои мъже си остават за цял живот като току-що мутирали млади бичета...

Истината е, че въпреки вече късните години и Франк и Мейма откриват толкова силно духовно и емоционално привличане помежду си, та целият свят, извън тях двамата, им изглежда вероятно като пустинята Сахара. Това нагло прелюбодейство, погазването на всички закони на обществото и вярата, “двете разбити семейства и деветте нещастни деца”, както изчисляват медийните колеги от онова време, “ще разтворят небето и гръм ще порази нечестивците”... И става точно така.

Двамата пленници на любовта се връщат от Германия през 1911 г. и се установяват да живеят в Спринг Грийн като прокудени от обществото прокажени. През 1914 г. един умопобъркан с брадва и клечка кибрит е избран от праведните сили да порази нечестивците. Той съсича Мейма Чейни с двете деца и още четирима други и подпалва къщата.

След десетина години Франк Райт се жени за Мериъм Ноел, но следва нова семейна несполука. Докато на хоризонта се появява сибирската Олга, която успява да внесе известен порядък в живота на гениалния архитект и да го върне към активно творчество. От това време датират най-добрите и мащабни проекти на архитекта. Сред тях Къщата над водопада, Кауфман Хауз, небостъргачите, музеят Гугенхайм, кръглата дървена кула със стоманени греди, наречена кой знае защо Вятърната мелница “Ромео и Жулиета”, архитектурният уникат в Бартълсвил – Оклахома и пр.

Олга се грижи съвестно за заробилия се от работа архитект, когото започват да измъчват и болежки по ставите. Кара го да се преместят да живеят сред топлия и сух климат на Финикс в Аризона и като използува предлога, че това е крайно необходимо за единственото им дете, през 1937 година семейството се преселва сред пустинните хълмове, ограждащи малкия по онова време град сред пустинята. Тук Франк Лойд Райт строи последния дом за себе си и своето семейство– Taliesin West, където прекарва последните двадесетина години от живота си– до 9 април 1959 година.