Изложбата "Българско наследство в 21 век", организирана от Асоциацията на българските студенти при Университета на Торонто в сградата на университетската библиотека Робартс, за хуманитарни и социални науки, бе най- значимото културно събитие за нашите сънародници тук, през изминалия първи месец на Hовата 2008 година.

Открита преди 35 години, библиотека Робартс (Robarts Library), е ядрото на библиотечният фонд на University of Toronto Library, трета по големина академична библиотечна система в Cеверна Америка, след тези на Harvard и Yale. Наречена на името на Джон Робартс, 17-тия Премиер на провинция Онтарио (1961-1971), тя съхранява в рамките на Petro Jacyk Resource Centre единствената в Канада най-богата колекция от книги на български език и периодика.

В продължение на три седмици, от 8-ми януари до 1 февруари, петте витрини във фоайето на библиотеката, аранжирани от българските студенти, представиха с изящество, компетентност и любов на канадската общественост предмети, носии, картини и описания на богатата ни история и култура. Малцина в Канада биха имали случай да се докоснат така осезаемо до наследството на нашата малка, далечна европейска страна и да "разпознаят" в нас, днешните българи- носителите на хилядолетна държавно- политическа традиция и крупни приноси в развитието на съвременната цивилизация. 

Картата на България, портретите на Св.св. Кирил и Методий, първосъздатели на слaвянската писменост и  култура, книгите, троянската керамика, носиите, платната с модерна живопис, всички тези експонати българските студенти от Асоциацията заеха от личните колекции на български семейства в Торонто и вложиха безрезервно времето, постоянството и талантa cи за да ги аранжират темaтично по витрини. Taка всяка витрина се превърна в своеобразно "късче българско наследство в 21 век”: витрина с предмети и разказ за духовната ни култура- книги, иконопис, дърворезба; витрина за география и история на страната; за материална култура с керамика, костюми и носии; за модерна живопис, включваща картини на талантливата и оригинална художничка от Торонто, носител на канадски и международни награди, Дима Ненчева; витрина с информация за Асоциацията на българските студенти. 

Нямаше тържествено официално откриване и закриване на изложбата "Българско наследство в 21 век". Hямаше речи и букети с цветя като признание за труда на тези доброволни колекционери, консерватори, дизaйнери и популяризатори на културната ни идентичност в Торонто. Едва през последният ден, който за тях отмина в забързана работна обстановка по прибиране на витрините, осъзнаваме  сякаш реалната проекция в бъдещето на неподправения им младежки порив на гордост и родилюбие.

“Това е първата ми визуална среща с българската култура, особено с модерните мотиви в нея", сподели с нac Питър Лоури-Бахан, студент от Факултета по Изящни изкуства на Университета на Торонто и ковчежник на универcитетския Съюз на студентите по изящни изкуства.

"Мисля, че мястото на изложбата в библиотеката е подходящо в такъв многонационален град като Торонто, за да е изложена на вниманието на студенти от цял свят. Тя е на удобно място и много хора я видяха- от академичните и други среди, както и външни постетители. Покрай нея студентите от нашия съюз са заинтересовани да изградят контакти за съвместни събития с българските студенти.

Най-много ми харесаха костюмите, които имат и общоевропейски, и славянски елементи. Влюбих се във вашата троянска керамика, а също ме впечатлиха и изложените факти за български приноси от световна величина. Едва сега научих, че Джон Атанасов, е "баща" на компютъра, който използвам всеки ден и че е от български произход. Поразиха ме "въртящите се" картини на Дима Ненчева, предстявяни дори на “Торонто Арт Експо”! Самият аз съм от славянски произход и се чудя, защо няма постянна изложба на българска култура някъде? Има украински, полски, руски, еврейски и др. културни центрове, но е хубаво да има и български културен център. Разшряват се хоризонтите!”

Изложбата ви е нещо наистина ново и интересно, ако имаше и описание на всеки един експонат поотделно или нещо като каталог щеше да е още по-добре, каза Лорен Дай, от Китай, докторант на Факултета по икономика. "Защото така хората могат и да подминат витрината, ако нямат време да четат дългото колeктивно описание… Също ви препоръчвам ви да си отворите и магазин за български произведения на изкуството. Културата се мотивира от икономиката, но и обратното е валидно!"

След толкова положен труд как приемате подобни "препоръки"?, питам Яна Недялкова, Президент на Асоциацията на българските студенти към Университета на Торонто.

Съвсем реалистично и позитивно подхождаме. Не претендираме за "перфектност или уникалност". Едно от първите неща, например, които чухме от посетители на изложбата е, че са много удивени от нашите предмети и от факта, че приличат на предмети от техните европейски страни (като Румъния, Полша, Словакия и т.н.). Това не го приехме като нещо негативно или обидно, просто се зарадвахме, че си личи, че европейските народи са обединени чрез културата си, обичаите си и даже народните носии.

Аз лично мисля, че в Торонто има нужда от постоянна изложба за българско изкуство, история и култура, нещо като Kултурен дом, отворен за българи, родени тук и такива които никога не са имали възможност да видят България отблизо, а също и за българи, на които им е мъчно за родината.

Разкажи за моменти от "кухнята" по подготовката за изложбата, имаше ли трудности и какви?

Събирането на експонатите беше действително много трудно, защото не знаехме откъде да започнем. Най-важните места и хора, от които нещата потръгнаха са на Отец Валери Шумаров от Катедралния македоно- български храм "Св.св. Кирил и Методий" в Торонто; секретарката на българския храм "Св. Вмчк. Димитър" в Брамтън, г-жа Невена Евтимова;

г-н Максим Божилов, собственик и редактор на в. "Български хоризонти", редактор и водещ на едноименна радиопрограма (AM530), който ни подпомогна много с рекламиране по радиото и Канадо-българската асоциация, чрез съдействието на г-жа Даниела Христова. Тези хора бяха първите, които се озоваха и искаха всячески да ни съдействват с рекламиране и с даване на контакти на други хора, които може би имат експонати в къщи.

Изказваме благодарност на хората от Торонто и околностите, без които организирането на тази изложба би било невъзможно: сем. Кина и д-р Константин Вълчеви, Рени Рачева, сем. Дима и Николай Ненчеви, Бисер Борисов, Невена Евтимова, сем. Мима Стайкова и Константин Колев, Румяна Събкова, Даниела Христова, Ясен Петков, Ани Жекова. Няма да забравим щедростта на сем. Куманови, които дариха на Aсоциацията техни български експонати. Специална благодарност дължим на Габриела Браво, от отдела за връзки с обществеността на библиотека “Робартс”. Тя ни помогна да резервираме витрините и предостави материали за реденето на изложбата.

Също на хората от изпълнителния "отбор" на Aсоциацията, които дариха изключително много време и усилия под формата на каране над 140 км из Торонто, подреждане с часове на изложбата във витрините, промоция и рекламиране на събитието по радиопрограма "Български хоризонти" и телефoниране на хора, уточняване на срещи с тях и пр:

Недко Петков- Секретар на Асоциацията ни, Ясен Алексиев- вицепрезидент, завеждащ "Връзки с обществеността" и отговорен за предствянето на клуба във виртуалното пространство, Емил Желев- ковчежник на Асоциацията.

Достатъчни ли се оказаха събраните материали или се наложи да "импровизирате"?

Както казва българската поговорка "достатъчно е, когато хартиса". Поради нашата добра организация и предвидливост, а и с малко късмет, събрахме точно толкова предмети, колкото ни трябваха. Е, винаги при организиране на такива мероприятия изникват неочаквани неща, та и на нас се случи и то в деня на реденето. Оказа се, че вместо предвидените 7, имаме само 5 витрини на разположение. Това изиска много бързо мислене и много ипровизация. Но просто запазихме спокойствие и с усмивка на уста измислихме правилно решение. След няколко минути беше направен нов списък на експонатите и разпределихме бързо кои от тях да влязат в коя витрина и как да прегрупираме наново тематиката.
 
Как ставаше събирането на експонатите?

Обаждахме се на българско семейство, представяxме се, обясняваxме целта на изложбата и ако семейството решеше, че може да ни помогне, ни казваше къде живее и кой ден е удобно да се срещнем, тоест ние да отидем. След уговаряне на срещата член на асоциацията отиваше до къщата на семейството. Това беше максимално удобно за тези хора, защото не искахме да се разкарват и оставят експонати с други хора и да се притесняват дали ще има се случи нещо. Имаме подробен списък на снимки за всяка една вещ, както и на кого принадлежи. Това предотврати загуба на вещи или объркване. В момента на даването на експонат, семейството получаваше също разписка със списък на предметите, които са предостaвили за изложбата. Около 9 български семейства се отзoваха – именно тези, чиито имена току що изредих.

Имахте ли Книга за впечатления от изложбата?

Книга за впечатления няма, но получихме по имейл писма от български студенти-емигранти в Канада, които са повече от очаровани и благодарни, че има такава изложба и могат да се гордеят с България и с представянето ни в Университета на Торонто.

Ето някои цитати:
  
Ренета Викторова: "От името на много българи, както в университета, така и извън, даже по цял свят - сърдечно благодарим, че добре представяте българската култура. Много ми е приятно, изложбата е невероятна, страхотна работа сте направили, аз останах без думи, като видях какво количество и какви хубави предмети сте успели да съберете. Свалям ви шапка направо!!!"

Една българка, която не познаваме и не беше член на клуба се озова и ни писа в имейл колко приятно е изненадана, че има толкова много българи в Университета на Торонто. Смешното е, че беше ни написла първото си писмо на английски, защото не знаеше още дали ще можем да й отговорим на български.

"Наистина много се радвам, че има толковa много българи в Университета на Торонто и че имаме такъв клуб. Видях какво сте направили на витрините в библиотека Робартс и мисля, че е фантастично! Просто невероятни неща сте изложили, чудя се може ли да се присъединя към клуба. Много съм развълнувана от това, че ви има и бих могла да стана една от вас. Бих искала да помагам за организиране на бъдещи събития, ако имате нужда от още една ръка за помощ".

Тази българка се казва Габриела Рачкова и е вече активен член на клуба, дойде на наша организационна среща!

Обогати ли ви и с какво работата по изложбата?

Безспорно ни oбогати с много неща, които на пръв поглед не се забелязват, докато човек не си помисли. Първо, организцията на тази изложба ни предостави възможност и повод за запознанство с много ентусиазирани българи, които държат да запазят културата си, макар и да живеят в Торонто. Запознахме се с много добри семейства, които весело и щедро ни приеха в домовете си (макар и да бяхме непознати за тях в началото). Те гласуваха доверие на студенти като нас, че ще запазим вещите им- техен личен скъп спомен за България и че ще ги представим на изложбата. Много от тях бяха изключително щастливи, че въобще се организра нещо подобно и то от студенти. Онемяхме очаровани от картините на Дима Ненчева, които са уникални и нарисувани в напълно нов стил "Многопозиционален идеен абстракт", изобретен от самата художничка.

Семейство Куманови ми стоплиха сърцето, когато казаха, че даряват експонатите на асоциацията ни, за да си ги запазим и показваме при други подобни събития. Най-вече разбрахме, колко е малък света (и града Торонто) и как българите можем да бъдем сплотен народ, стига да има такива културни дейности, които да ни събират и обединяват. Научихме също, че хубавите и качествените неща стават с много труд и търпение! Повече търпение, отколкото съм предполагала преди за други неща. Организацията на изложбата ни отне почти 3 месеца и дори няма да се опитвам да кажа колко часове сме посветили на това. Важното е, че си струва! Когато видях крайния резултат и как много хора захласнато разглеждаха всички витрини, дори още преди да сме свършили да ги подреждаме, бях много горда, че в един университет като Университета на Торонто мога да покажа каква е българската култура!

"Нямаме снимки от това как редим заедно изложбата, главно защото повечето бяхме момчета, а както знаете, момчетата не обичат снимки. Затова пък с удоволствие снимахме Яна пред една от витрините", присъдинява се към разговара Недко Петков, секретар на Асоциацията. "А когато не редим изложби, ние обичаме да се събираме заедно не само със студенти от нашия, но и от други университети в Торонто- York и Ryerson, в някой пъб, на ледената пързалка или на разходка. По повод на събития или просто така, да се повеселим… Обичаме  заедно да "празнуваме" българската си принадлежност и култура в Канада и едновременно да осъществяваме контакти и с другите култури, от които се състои Торонто, този космополитен мегаполис. Всички са добре дошли! Следете редовно уеб страницата ни: http://bgclub.sa.utoronto.ca/ с обяви за предстоящи събития!

Aз съм изключително доволен от изложбата като краен продукт. От самото начало ние си бяхме поставили за задача да разпространим културата на България и да оповестим фактa, че същeствува организация на българи, към която хората могат да се обръщат с идеи, да участват с изяви и чрез която да запазят българщината си.

Мога да кажа, че изложбата ни беше тотален успех. В продължение на три седмици фоайето на библиотека Робартс се превърна в истински български мини-културен център! Получихме отзиви от български студенти от Университета на Торонто (включително и от хора, които не са знаели за съществуването на нашия клуб досега), получихме помощ и контакти от български семейства в Торонто и подкрепата на църквите ни в града, не на последно място, получихме интерес и от хора като вас, чрез които нашата кауза може да достигне до максимален брой хора.

Факти за Асоциацията на българските студенти в Университета на Торонто

• Съществува от декември, 2001 г. Неин основател е Ставрос Прекетес, докторант по теология в Университета на Торонто.
• Тя е една от организациите на доброволни начала, т.нар. "Студентски групи" към Университета. От общо трите сгради на Унивеситета на Торонто: в Мисисага, Скарборо и в центъра на града или т.нар. St. George Campus, само в St. George Campus понастоящем има регистрирани 393 официално признати "Студентски групи".
• Постоянна цел на Асоциацията е да разпространява българската култура (история, музика, танци, литература, изобразително изкуство, художествени занаяти, театър, кино), спорт и кулинарно изкуство.
• Има официален статут, признат по силата на Правилника на Унивeрситета на Торонто.
• Според данни на Асоциацията "Членове на клуба, които могат да избират и заемат изборни длъжности са: настоящи и бивши (alumni) студенти на университета, преподаватели, както и хора работещи (staff) към университета.
• Организационната работа на клуба се регулира от устав (constitution), който е публикуван на интернет-страницата на клуба: http://bgclub.sa.utoronto.ca/

По-важни събития в миналото, организирани от Асоциациятя на българските студенти в Университета на Торонто:

• 2002 г. Българска вечер - в една от сградите на Университета  на Торонто - Hart House;
• 2003 г. Празнуване 100-годишния празник на българските студенти- 8 декември;
• 2003 г. Изложба "България: история, култура и традиции", посветена на 125 годишнината от Освобождаването на България от турско робство (Robarts Library); 
• 2004 г. "A Taste of Bulgaria" - Организиране на обяд с българско меню, дисплей на предмети от бита и книги, музикални изпълнения в Hart House (“5-buck Lunch”- Hart House);
• 2004 -   Halloween Party;
• многобройни кинопрожекции на български филми, BBQ- вечери, танцови забави, дискотеки и др.

Елена Дойчинова, кореспондентка на в. "България сега", Торонто, Канада
Снимки: Дамян Петков, фотограф, студент в Университет Ryerson, Торонто и Елена Дойчинова