Мариела Нейкова-ПР и съпруга на Цецо Елвиса е на път да издаде дебютната си стихосбирка “Ангелизация”, която обещава да се превърне в истинска сензация за българските читатели! Книгата ще излезе на родния пазар до края на февруари  чрез издателство “Персей”. Нестандартният проект ще включва над 150 стихотворения на авторката, както и снимки от уникална фотосесия, заснета специално за да допълва съдържаниято и.

Снимките продължиха два дни в студиото на фотографа Николай Иванов– работил като асистент на личния фотограф на Версаче- Стефано Ото. Екип от стилисти, гримьори и фризьори разработиха четири основни визии, които да отговарят на различни състояния на човешката душа.

В атрактивната фотосесия взеха участие шест топмодела, между които Мистър България- Лъчезар Иванов, топмоделите Гери Аролска, Невена Воденичарска и плейбойката Никол, които влязоха в ролята на непорочни същества.

Мариела Нейкова завършва специалност “Славянска филология” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, където по-късно специализира втора магистратура- “Връзки с обществеността и PR”. Продължава образованието си в Америка, в колежа по Масови комуникации в Ню Йорк. След четири години, прекарани в Ню Йорк и Маями, Мариела се завръща в България, където се налага като един от най-успешните PR специалисти в областта на българския шоубизнес, работейки с най-утвърдените имена на родната сцена. Освен като PR, тя се справя отлично  и като мениджър и продуцент на  съпруга си Цветелин Атанасов- известен, освен като един от най-добрите двойници на Елвис в света и като един от най – даровитите гласове на българската попсцена.

Критиците наричат Мариела женския Недялко Йорданов,  сравняват я с Валери Петров  и даже със сатирика Смирненски.

За творческия процес чаровната дама споделя, че е изключително труден и мъчителен за автора. Пишейки, той е длъжен да бърка смело в най-дълбокото на душата си и да изкарва от там дори и най-кирливите си ризи, които всички ние криеме старателно на тъмно. Да бъде безкомпромисно откровен и искрен с читателите си, извършвайки  гнусната работа по “изпирането” на душата си публично. Но писането може да бъде и изключително приятно и забавно занимание, тъй като творецът се надсмива над слабостите и грешките си, което има върху него  ефекта на  пречистваща изцелителна смехотерапия.

В рецензията към книгата “Ангелизация”, Теньо Гогов, един от сценаристите на “Шоуто на Слави” пише:

“Може би  рецензията ми трябва да съдържа нещо като:  „Най-добрата поезия на годината според Ню Йорк Таймс!”

“Вижте как би звучал „Сексът и градът” в рими!”.

Или  “Езикът на авторката е жив и образен. Нейните стихове са един малък къс хармония, който тя добавя към глобалната хармония на вселената.

Поезията е нещо искрено. И ако си тръгнал да рекламираш на някого поезия, просто трябва да рекламираш самата искреност.

Готово. Прочетох книгата. Сега вече мога да махна епитетa „непознатата” отпред името ти, Мариела. Къпах се с теб в реката на Габрово, драсках си колената като теб, ядох “пражени” кюфтета в оная старата къща, гонихме плъхове из мазето, пих с теб вино, за да забравя стари любови, изповядвах нови, смях се, шегувах се, плаках, иронизирах, молих се...Или може пък да ми се е сторило. Всъщност, през цялото време това си била ти. Мен просто си ме допуснала да погледам отблизо. Но много близо. За което ти благодаря.

Ахаааа! Най-накрая!!! Сетих се какво да напиша като обобщение за тази книга:

„Уважаеми хора, никога не четете тази книга! Рискувате после цял живот 3-D киното да ви се струва тъпо.”

Кой знае

В колко прегръдки сме били
на всякакви мъже...
И колко устни сме целували?
Какви ли не...

И колко пъти сме изричали “Обичам те! ”
На кой ли не...
Колко мъже “ Единствен” сме наричали!
Защо пък не?

С колко сме си мислели, че сме щастливи?
Едва ли не...
И колко обещания сме чували, лъжливи...
Помниш ли, въобще?

Дали ще знаем кой е следващият “истински”?
Поне...
Ще срещнем ли изобщо “Мъж на живота си”?
Или пък не...

И колко още устни ще трябва да целуваме,
за да го разберем това...
А колко нощи още ще трябва да бленуваме,
че и при нас ще дойде Любовта?

Животът преминава във надежда и в очакване,
безмълвно, често в самота...
Във кратки мигове на щастие, в по-дълги - на оплакване,
че може никога да не познаем, има ли я Любовта...